Първото ядро

ПЪРВОТО ЯДРО

През 1951 година 18 годишната Бинка Жекова - дъщеря на Маламка Маврова от с. Крум, община Димитровград заминала да учи в София медицина, където обучаващия я професор забелязал, че тя е много скромно и талантливо момиче, но имала проблем с ходенето! Три години по-рано, на 15 годишна възраст Бинка паднала и скъсала минискус, но била засегната и костта. Първата операция се оказала неуспешна и професора й предложил втора операция, за което й дал надежда, че ще се оправи. По време на операцията обаче се появил нов проблем - стрепсококова инфекция. Лекарят, който я оперирал казал на майка й Маламка Маврова: "Пригответе се за най-лошото!" Тогава тя седнала на една от пейките в болницата, където заплакала, закривайки с ръце лицето си. В това време една от посетителките на болницата седнала до нея и започнала да я утешава насърчавайки я, че има Един, Който може да разреши и най-неразрешимите проблеми на човеците, и я поканила в дома си да се помолят. Маламка отишла със непознатата, чието име било Симеонка и в нейно лице видяла повече от добър човек! Двете станали най-близки приятелки до края на живота си. След молитвите на Симеонка и вярващите й дъщери станало чудо - Бинка Жекова оцеляла! Лекарите също били изненадани, но до края на живота си Бинка накуцвала. Все пак животът и бил спасен и това било за Божия слава. Докато учела в София с дъщерята на Симеонка - Венета, се сближили много. Заедно с тях започнала да посещава Адвентната църква на ул. "Солунска" 10, и повярвала в Бога, а майка й Маламка се завърнала в с. Крум.
През 1954 година през селото минал колпортьор с религиозна литература. Той се срещнал с Маламка Маврова, която със своя съпруг плетяла кошници, чрез което изкарвали прехраната си. Колпортьорът й предложил да си купи книжка, но тъй като тя нямала пари да я плати, му подарила кошница. Книжката се казвала "Пътят към Христа" от Елън Уайт, но Маламка не я прочела, защото не била още много заинтересована и я захвърлила на тавана на къщата си.
Минали годините на следването и Бинка се завърнала дипломирана в с. Крум при родителите си. Скоро след това я назначили на работа, като завеждащ отдел "Физиотерапия и рехабилитация" в болницата в Димитровград. Там започнала да сее семето на истината всред свои колежки медици, една от които е рехабилитаторката Мария Ерменкова и акушерката Донка Демирева, която слушала, но не можела да проумее добре онова, което Бинка й говорела. Това станало по-късно.
През 1962 година в село Крум дошла да живее учителката от Стара Загора Зойка Димитрова, която била адвентистка от седмия ден и по стечение на обстоятелствата отседнала да живее под наем в къщата на Маламка Маврова! Тя започнала да й говори за Бога, давала й книжки да чете и когато Маламка чула думите на Зойка, възкликнала: "О, от тук мина един преди време и като че ли говореше същото!" Тогава си спомнила за захвърлената на тавана книжка "Пътят към Христа". Показала я на Зойка и се оказало, че книжката е издадена от същата църква. Маламка приела истината с цялата си душа и се кръстила. За съжаление датата на нейното кръщение не се помни, но се счита, че е в средата на 60-те години. Съпругът й починал през 1978 г. и тя се преселила да живее в апартамента на дъщеря си Бинка Жекова в града. Така Маламка Маврова станала втората адвентистка в Димитровград, а дъщеря й Бинка Жекова се кръщава след падането на комунизма.