Поезия

Търсете любовта в очите,
във всички пролетни цветя.
Търсете любовта в звездите,
високо светещи в нощта.
В уханна пролет, в знойно лято,
в снежна зима, в есента.
Ще я откриете в детето,
загледано в една елха.
Във майка с рожба във ръцете,
във всички влюбени сърца.
Тя, любовта, е дар от Бога
и скъпоценен е елмаз.
Обичайте се и помнете:
и Бог обича всички нас.

Представяме Ви, поетесата Бояна Драгиева
приятел на Адвентната църква и новата й стихосбирка
"Обичай ме, съдба", в чийто предговор авторката споделя:

"В този бездуховен и материален свят поетите са белите лястовици, носещи надежда и вдъхновение. Без да имам претенциите да се нарека поет, аз вярвам, че съм успяла да съхраня в себе си, своята душевна чистота и откровеност. Стиховете, които съм написала са израз на тези чувства..."

Години търсих любовта голяма,
разтворила сърце, душа и ум,
но винаги пристигах закъсняла,
долавях само нейния парфюм.
Надничаше зад ъгъла лукаво,
намигаше и тичаше напред.
Измамена, ядосвах й се здраво,
но хуквах пак, измолвайки късмет.
Минават покрай мене дни, години,
проблясва сняг във моята коса.
О, Господи, поне веднъж срещни ни,
аз моля те с наведена глава.
Поне веднъж с криле да ме погали,
да ме обсипе цялата сцветя.
Да разгори в сърцето ми пожари
и гола да си тръгне във нощта.

Мечтая да съм твоето пиано,
клавишите ми всеки ден да галиш.
Щом тъжно ти е или пък се радваш
на мене свойте чувства да изкажеш.
Със пръсти ти да ме докоснеш нежно
и музика от мене да изтръгнеш.
Със нея да забравиш всичко прежно
и окрилен по своя път да тръгнеш.